141 години Шипченска епопея!

От 21 до 26 август 1877 г. българските опълченци и редовна руска армия водят сражения на върха срещу значително превъзхождащата ги по численост турска армия, водена от Сюлейман паша.

За първи път тази година традиционната възстановка на събитията от отбраната на Шипченския проход ще бъде проведена на самия исторически връх Шипка, който отстои на няколко километра на север от Паметника на свободата. Честването протича под патронажа на президента Румен Радев, който ще се включи и в туристическия поход. В 20:45 часа държавният глава ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част на площад „Възраждане“ в Габрово в чест на 141-та годишнина от Шипченската епопея, след което ще произнесе слово. Тържествена проверка-заря е от 21:05 часа.

 

„Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.„

Иван Вазов

А Ние в Търговище да не забравяме и нашия повод за гордост със Пеньо Атанасов -Бомбето от село Дралфа! На 26 годишна възраст получава покана да завърши строежа на Паметника на Свободата, след няколко неуспешни опита на тогавашната власт.

С ентусиазъм, борбеност и родолюбие, Бомбето събира майстори от цяла България, но много се отказват поради лошите условия и безбройните трудности за реализиране на идеята. Отдал живота си на този строеж, Пеньо събира работническа ръка в лицето на местните балканджии, свикнали на сериозно физическо натоварване и суров климат. В продължение на три години упоритите майстори катерят по билото на върха с инструменти, камъни, пясък, вода и храна.

„Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузаринати кости, черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо.“

Бомбето от Дралфа