„Киното ме направи популярен и стана можеби най-хубават част от живота ми.Показа ме на публиката още преди да реша, че ще ставам артист“
Written by admin on 27/11/2019
Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, е български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август2005 г. до 27 юли2009 г., избиран за народен представител.
Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО.
Това е само една малка част от богатата автобиографията на познатия и обичания от всчки нас Стефан Данаилов, който ни напусна завинаги днес малко след полунощ.
Завинаги обаче ще останат ролите му в киното и театъра…
Всеки от нас се е докоснал до Ламбо посредством емблематичните му роли в театъра и киното. Пътят му на актьор започва още от детска възраст с участието му във филма“ Следите остават“ през далечната 1956г. Стефан Данаилов изиграва над 150 роли в театъра и киното. Незабравими ще останат ролите му в по старите филми „Князът“ и филма „Борис I“ който печели голямата награда „Златната роза“ на фестивала ФБФ (Варна, 1984)
Още по запомняща ще остане ролята на майор Деянов във сериала „На всеки километър“
По младото поколение в дните след 10 ноември 1989 със сигурност ще се сетят и за ролята му в италианския сериал „Октопод“, която го прави популярен и в чужбина.
Или още по младото поколение с ролите му в : „Дон Кихот се завръща“, „След края на света“ сериалите „Хайка за вълци“
,„Стъклен дом“,“Столичани в повече“.
Любителите на театъра от всички възрасти помнят неговите роли в:
„Майор Барбара“ (сезони 1979/1980; 1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – Адолфус Казънс
„Иван Кондарев“ (1980/1981; 1981/1982; 1982/1983; 1983/1984) – в ролята на Иван Кондарев
„Под игото“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – в ролята на Бойчо Огнянов„Пожарът“ (1981/1982; 1982/1983) – в ролята на Петер Траубе
„Януари“ (1981/1982; 1982/1983; 1983/1984; 1984/1985) – в ролята на Гаврил
„Всяка есенна вечер“ (1982/1983; 1983/1984) – в ролята на Андрей
„Нощем с белите коне“ (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – в ролята на Сашо
„От ума си тегли“ (1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988) – в ролята на Чацки
„Дон Жуан или Каменният гост“ (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990) – в ролята на дон Жуан
„Чайка“ (1995/1996; 1996/1997) – в ролята на Борис Алексеевич Тригорин
„Чичовци“ (1995/1996; 1996/1997; 1997/1998; 1998/1999) – в ролята на в ролята на Мирончо
„Човекът, който прави дъжд“ (1996/1997; 1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – в ролята на Хари Къри
„Пигмалион“ (1997/1998; 1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2003/2004; 2004/2005; 2005/2006; 2006/2007; 2007/2008; 2008/2009; 2009/2010; 2010/2011; 2011/2012; 2012/2013; 2013/2014; 2015/2016) – в ролята на Дулитъл
„Енигматични вариации“ (1998/1999; 1999/2000; 2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – в ролята на Абел Знорко
„Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000/2001; 2001/2002; 2002/2003; 2003/2004) – в ролята на бащата и още много много други.
„Ако трябва да се върна в годините назад аз не бих сменил нито професия нито поведение – нищо. Това което тогава съм направил и ми се е случило щях да го продължа.“
