Годишнина от смъртта на професор Никола Маринов

„В историята на българската култура Никола Маринов ще остане като нежен художник на поетични образи, еднакво влюбен в живота и изкуството. Неговите творби заразяват с вложеното в тях топло чувство, с жизнерадостта и духовното богатство на образите, с тихата мечтателност по красивото и благородното у човека, с изяществото – най-после – на своето изпълнение.”

Светлин Босилков

Никола Маринов Абаджиев е български художник-живописец. Той е роден на 10 юли 1879 г. в Ески Джумая, днес Търговище. Никола Маринов се увлича по рисуването още в гимназията.  Учи рисуване при чехите Петрас (във Варна) и Трунечек (в Търговище), които го насърчават да продължи. Продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. През 1903 г. завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.

След завръщането си в България през 1906 г. работи като учител в София до 1919 г., а между 1919 и 1921 г. като щатен художник към Министерство на народното просвещение.  Взема участие във войните 1912-1918 г. като строеви офицер. През 1921 г. става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 г. Негови студенти са художници, като Дечко Узунов, Илия Петров, Илия Бешков.

След живот от 69 години, по-голямата част от които изпълнени с творчество, Никола Маринов приключва земния си път. Умира на 16-ти декември 1948 г. в София.