Петльовден

В деня на преподобни Евтимий Велики в българската традиция се спазва ритуал, който няма нищо общо с житието на светеца. Популярното название на деня произтича от извършвания обичай и го наричат Петльовден или Петеларов ден.

 Популярно за Източна България е на 20 януари във всяка къща, в която има мъжка челяд, задължително да се принася за курбан петел – това се прави за здравето на момчетата. Птицата се коли на вратника (пътната врата).

 Закланият петел се сварява цял. Майките приготвят също малки кравайчета, баница и пита. От всичките неща се раздава на съседи и роднини – „за здраве на момчетата.. Останалото се слага на празничната трапеза. Костите на птицата се изхвърлят в реката.

На Петльовден някъде се спазва и обичаят залагане на стар ерген – в мазето до бъчвата се подрежда софра, за която той не знае и на която има кълка от петел/кокошка, парче кляб, чаша червено вино и конска подкова. Според това към кое ще посегне старият ерген, се гадае каква ще е съдбата му – ако си вземе нещо от храната, че се ожени през настъпващата година, ако не – ще си остане ерген. Гледа се също така какво би взел най-напред – кълката и хлябът предвещават, че ще бъде винаги сит, чашата с вино – че ще се пропие, а ако хване подковата – ще бъде късметлия и ще му върви във всичко. Пишат bonafide.