20 години без големия Антон Горчев

„Със сиромашията се свиква. Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената. Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска нищо от мен. Това е другият вид смърт за актьора!“, казва Антон Горчев точно в навечерието на смъртта си!…

Днес се навършват 20 години от смъртта на Антон Горчев – актьорът, който ще помним завинаги с ролята му на Караиван в един от емблематичните филми на българското кино – „Козият рог” на Методи Андонов.

 На снимачната площадка за първи път се среща с  Невена Коканова. След това повтарят тандема и в пиесата „Лукреция Борджия”. Когато започват снимките на филма „Язовеца”, вечерта в ресторанта Тони се обръща към Невена: „Венче, имам голяма молба към теб, ето ти ключа, заключи ме отвън и не ми отваряй, докато не стане време за снимки”. „Защо бе, Тонка?” А той с басовия си глас избоботва – „Абе, тъй, за всеки случай. Да не взема да се изкуша да сляза в барчето, че току-виж станало като в „Козият рог”.

Роден в София през 1939 година, детската мечта на Антон е да стане летец. Прекарана в ранна възраст туберкулоза приземява завинаги детето, мечтало да полети към звездите, превърнал се сам в звезда на родното кино и театър.

Антон Горчев  става любимец на няколко поколения зрители, които още го запомнят със забележителните му роли в ”Козият рог” (1972), „Татул” (1972), „Иван Кондарев” (1975), „Сватбите на Йоан Асен” (1975), „Осмият”, „Голямата скука” (1973), „Буна” (1975), „Язовецът“ (1981), „Бяла магия” (1988), „Горе на черешата” (1982) и много други.

Горчев остава извън киното след 10 ноември 1989 гдина. Умира в беднота през 2000 година като през последните 10 години от живота си се препитава с каране на такси и продава цветя.

Поклон пред светлата му памет!