Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи…

29 октомври – 106 години от смъртта на Пейо Яворов.

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.

„Сенки“

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Той е роден на 14 януари 1878 година в град Чирпан. Първите си стъпки той прави като редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

Великият българския писател Яворов оставя за идните поколения прекрасните си любовни стихове, които той е посветил на жените, които е обичал в живота си. Известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. 

Любовта му, обаче към Лора Каравелова се оказва фатална за поета. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.