Петко Славейков

Днес отбелязваме годишнина от рождението на един от най-големите български родолюбци и писатели.

Гергана, пиле шарено,
Гергана, кротко агненце,
кат бисер между мъниста
тя била между момите;
първо й либе Никола –
вакло огиче пред стадо
помежду селски ергени!
      Гергана още Никола,
двамата лика прилика,
като два стърка аглика;
двамата млади, зелени,
един за други родени,
един у други влибени,
влибени вярно, примерно..

Из Извора на Белоногата

Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново. Баща му, Рачо Казанджията, няма особено добро образование, но предава патриотичните чувства, които винаги са го вълнували, на сина си. Родът на Славейков произхожда от Македония, от Банско или Якоруда, но дядо му е принуден да напусне родния си край, след като убива местен турчин, който го кара да го пренесе на гръб през река Глазне.

Учителствайки на много места Славейков събира хиляди български пословици, народни песни, поговорки, изрази, интересни думи и обичаи, които издава, обединени в първите му книги – „Песнопойка“, „Басненик“ и „Смесена китка“. От средата на XIX век са и първите му опити във вестникарството (сатиричният „Гайда“ в Търговище) и освободителните борби (проваленото въстание на дядо Никола в Търново). През 1873 г. написва „Изворът на белоногата“, поема, която се явява върха на неговото творчество.

След 1878 г. Петко Славейков се захваща с политика, ставайки един от водачите на Либералната партия. Става председател на Народното събрание през 1880 г. и неколкократно заема министерски постове.

Умира на 1 юли 1895 година в София.