Кой си ти, на моя път застанал, моя сън от клепките прогонил…

В памет на Елисавета БагрянаЕлисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) починала на 23 март 1991 г. (97 г.)София, България.

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. От 1907 – 1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове.

Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане . Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

Творческият път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения.

През 1930 година написва стихосбирките „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери.