Андреевден
Written by admin on 30/11/2022
Андреевден или още на места Едреевден българският народ отбелязва като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлата част на денонощието започва да расте
Българската православна църква почита на 30 ноември паметта на Св. апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и след като Йоан Кръстител дошъл от Юдея, той станал един от неговите ученици.
Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и го следвал целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Св. Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия!” и го довел при Христа.
Св. апостол Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и др. Освен това считат Св. Андрей за светеца покровител на Русия, Гърция и Шотландия.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлата част на денонощието започва да расте – наедрява, затова на места се нарича и Едреевден.
Казват му още и Мечкинден. Кафявите мечки по българските земи обикновено завършват охранването си и лягат да спят зимен сън в края на ноември или през декември. Затова на Андреевден в отделни региони на България варят царевица и я хвърлят над огнището, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците”.
Друга традиция повелява сутринта на Андреевден рано да се вземе зърно и да се хвърли нагоре над домашното огнище, за да растат високо всички житни растения и да дадат богата реколта.
Има обичай младите булки вместо това да хвърлят варени семена за плодовитост, успешно раждане и здрави бебета.
На трапезата на Андреевден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, царевица, просо или ечемик.