Що тя майко свободата толкоз днес не весели….

„В началото бе Сан-Стефано…

Февруари,1878 г. поръчка до една фирма за мебели в Цариград:

„Моля да, бъдат доставени в Сан Стефано 12 маси и 42 стола за нуждите на делегатите по подписването на мирният договор между Русия и Турция“

Според този ,договор България ставала автономно княжество с християнско правителство и народна милиция. Границите били очертани според териториите на българската екзархия
и цариградската конференция от 1876 г. Почти всички земи населени с етнически българи били включени в тях.
Като всеки договор подписан на бойното поле между две воюващи страни и този бил временен. Невъзможно било дори за миг да се помисли ,че резултатите му ще бъдат трайни. Руските офицери, който се опивали от славата на своите победи знаели, че действието на договора е мимолетно.

„Свобода за България“
е изковано на тази медна тава

 

Ала свободата рядко се поднася на тепсия. Действието на Санстефанския мирен договор траело едва
4 месеца.
Следващото събитие засегнало бъдещето на всички балкански страни. Странно, но в историографията на повечето от тях то е определено като несправедливо и накърняващо жизнените им интереси.

На 01.08.1878 г. бил подписан Берлинският договор, в чието изработване участвали всички велики сили.
Русия бързо разбрала,че всички са против запазването на голямо християнско княжество под нейно влияние.
Санстефанска България изчезнала от картите…
Казват, че решенията на конгреса били компромис между интересите на Австро-Унгария и Русия на балканите.
Всъщност всички велики сили били задоволени. Българската народност била разделена, това щяло да постави населението  за дълго под  влиянието им. Но времето и населението решават друго:

Не известен поет е изразил чувствата си така:

Що тя, майко свободата
Толкоз днес не весели;
Дали, майко ,че съдбата
Тебе майко раздели?
Заръд тебе ,о клетница 
Заръд тебе на светът
Aрда,Tунджа и Mарица
знаят буйно да шумят.

В Пловдив Николаев чакъл уреченият сигнал- звън на камбани. Но градът бил тих. Правителството заседавало до късно и взело  решение да се изпрати телеграма до Цариград ,че местната власт не може да се справи с размириците. Това означавало едно. Покана за окупация от турската власт. Членовете на правителството си тръгнали. Пет минути след това генерал губернаторът Гавраил Кръстевич пратил един ординарец да спре изпращането на телеграмата.

„Не трябва да се съобщава в Цариград“ рекъл  „и аз съм българин каквото ще става  да става „. По същото време ген.Николаев заповядал тревога.

Дружините му влизат в центъра на града  пейки:

„Нам стигат толкоз мъки, стига толкоз срам.

Нам днеска е от ръки да станем род голям“

„Братя часът на нашето съединение удари…“ започва Захари Стоянов във  историческото си възвание.

Това обръщение „Братя“ се появява все в мигове на изпитание и страдание.

Пред вратите на конака се разиграли  най-драматичните сцени в ранното утро на 6 септември. Войската предвождана от Данаил Николаев обкръжила конака от всички страни. Чува се че Кръстевич е избягал през Марица. Конницата се втурнала натам ,но  след миг се разбрало, че тревогата е фалшива. Зад заключената желязна врата на конака стоял полицейският  началник  с три роти войска.

Българи се изправили срещу българи….. Думите на Николаевич “..момци да живее българският княз Александър“ и мощното „УРАААА“ от страна  на войниците от двете страни отворили вратите ….

Мнозина изследвачи,мемоаристи и учени са упражнявали перото си върху стихийният характер на съединението. Липсата на яснота у водачите, какво ще сторят с властта на другия ден и мъглявата им представа как биха могли да защитят плодът на своето дело. Всички тези критики сигурно са имали основание. Но към кого били отправени?…. Съединението успяло.

Поражението има един баща – победата хиляди.

Съединението сложило бляскав ореол на финала на една епоха – българското възраждане.

Народът ни бил млад,жизнен ,неизцапан в партийни дразги и страсти. Те още не били затъмнили съзнанието му ,още не се били ожесточили. Всичко това предстояло.“

В този специален за всички българи ден, Радио Търговище обявява старта на своята нова страница на нашият сайт: „Моята позиция“ Тя е отворена за всички Вас, като в нея очакваме да чуем Вашата гражданска позиция по актуални теми. Очакваме от вас  реална гледна точка касаеща даден тема или проблем а не изразяване на политически пристрастия.

Пишете ни на: radiotargovishte@gmail.com,admin@www.radio-targovishte.com, nkivanov2013@gmail.com

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК