На днешния ден преди 144 години: България губи Панайот Волов

На 26 май 1876 г. (ст. ст.) гонен от османските власти при опита да се прехвърли в Румъния, Панайот Волов се удавя в р. Янтра край гр. Бяла (Русенско). Той е български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание в IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище /ок. 1850-1876/. Панайот Волов е псевдоним на Петър Ванков (1850 – 26 май 1876 г.), организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След неколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува буйните води на река Янтра на 26 май 1876 г. край град Бяла, Русенско, се удавя. Родната къща на великия българин в град Шумен е музей.

Източник: Уикипедия