„Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

На днешния ден, 20 октомври, през 1966 г. умира един от най-обичаните български писатели – Димитър Талев. Авторът на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ умира на 68 години.

Да си спомним за него, чрез едни от най-известните му цитати.

 „Орелът лети към небето със свободни крила, а нашите крила са сковани и трябва да пречистим сърцата си от вража, гибелна отрова.“

 „Човек не бива и не може да живее само за себе си.“

 „Но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра.“

 „Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.“

 „Като е чужд пастирът, той ще откара стадото в чужда кошара и ще го мълзи, ще го стриже без милост.“

 „Мъжът като е за жена, слабо нещо е, лесно се предава и обърква.”

 „Кои са по-добри от нас? Дали гърци, или турци, или власи, или сърби, или немци, или франки, или ингилизи? Те не са по-добри от нас, а ние не сме по-лоши от тех.“

 „Не е достоен за свобода, който не е готов да се жертвува за нея!“

 „Любовта към родината, към поробената родина, към нейната правда не може да има степени, не може да има граници, да се дели на драмове.“

 „Во секо нещо требва да има чест и човещина.“

 „Никога не ги карай да те обичат, дете мое… Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински…”